Веселин Стойнев: Няма публично обяснение защо нещо се прави, няма и рационалност

"Отпадналата необходимост" на опозицията в Парламента, след промените в правилника на НС, коментира в"Мрежата" по програма "Христо Ботев" Веселин Стойнев, автор в "Дойче Веле".

Разбрахте ли чий е парламентът

"Парламентът винаги е на всички тези, които парламентът представлява – всички български граждани. И в по-тесен смисъл представлява тези, които са успели да прескочат 4-процентовата бариера и да представляват хората, които са гласували за тях. Разбира се, това е една реплика, която издава опиянение от победата. Мнозинството е огромно на "Прогресивна България", пише БНР.

И вероятно господин Кутев е искал да каже: "Вижте сега – ние, в момента ние ще ръководим парламента. Преди го ръководихте вие." Само че под "вие" той има предвид някакви "сглобки", а това всъщност са коалиции, които са без доминиращо мнозинство на една партия – както е навсякъде по света, когато никой не може да управлява самостоятелно и управлява с други. При нас е наложен евфемизмът "сглобка", защото беше неприлично да се коалираш с тези, които до вчера си критикувал.

Не трябваше да се опитват да засилват властта си служебно чрез промените в правилника. Като имат такова огромно мнозинство, парламентът е техен – наистина, чрез това мнозинство могат спокойно да взимат всякакви решения на всякакви нива: в комисии, в пленарна зала, да диктуват темпото на работа на Народното събрание. Тук става дума за едни правила, които са действали в последните няколко парламента, и ти сега да ги променяш – аз не си го обяснявам по никакъв друг начин, освен със страх. Понеже са неопитни. Едва ли не се страхуват, че старите парламентарни хиени от всякакви партии – извън тяхната – ще ги саботират и ще им "намират цаката", въпреки че са много по‑малки. Разбирам този страх, но в крайна сметка би трябвало в рамките на два-три месеца новите депутати от "Прогресивна България" да влязат в час и да не са толкова уязвими – в кавички."

В кои управленски сфери трябва да се бърза и в кои – не

"Ние сме свидетели, че законодателният брак стана изключително голям именно заради това бързо законодателство. Имахме една прословута комисия за 27 секунди, която целеше да не допусне опозицията вътре в залата за комисията. Бързото законодателство – какво ще спечелите, например, ако вместо 7 дни намалиш на 4 дни да се разглеждат кандидатурите на регулатори или други. Как ще разберем кой какъв е при толкова много хора? Кога ще ги проучим? Или ако намалите наполовина времето за влизане на един закон в пленарна зала от комисия, или времето за достигането му до комисия – кога ще дойдат заинтересованите страни да изкажат становище? Кога ще го прочетат? Кога ще помислят? Един закон – дори технически – за неюристи, за недепутати, е изключително сложно нещо. Депутатите трябва да могат да се запознаят за какво натискат, а не само да натискат, защото неговият съпартийник му е казал "натискай"."

Евроскептицизмът на Европа

"Аз имам чувство, че тук има много неразбиране – както от новите управляващи, специално господин Радев, който би трябвало да е запознат, защото беше девет години президент – така и от много говорители, които подкрепят тази теза. Видите ли – Европа едва ли не е замряла някъде преди 10 години и не е адекватна на променящия се свят. Нищо подобно.

Ние не го забелязваме и не забелязваме как можем да изпаднем от тези, които ще бъдат в челото на трансформацията – на оцеляването на Европа по друг начин.

Например – не е вярно, че Зелената сделка е "зелена". Тя отдавна не е зелена сделка. Тези пари и тези програми се трансформират в иновативен бизнес, в ключово развитие, в отбрана.

Ще се пренасочват огромни ресурси за следващия бюджет – вече се планират. По отношение на сигурността Европа се опитва да изгражда обща отбранителна политика, без да чака страни като Унгария да ѝ слагат вето. Когато големите започнаха да движат този процес, повечето искаха да се присъединят към тях – тези, които не искаха – да се оправят.

Така че това твърдение, че Европа била и трябвало да бъде повече евроскептична, че била "хлабав" Европейски съюз, който не може да се противопостави на САЩ или на Китай – нищо подобно. Европа го осъзнава това и вижда от очите на всички страни членки дали могат да го постигнат. Разбира се, това е дълъг процес, защото Европа не е федерация, не е дори конфедерация. Това не е една единна държава.

Съюзът зависи от политическите развития във всяка отделна страна, от избори, от суверенитета на всяка държава – и е много трудно това да се преодолее, за да имаме единен Европейски съюз. Но това не означава, че трябва да бъдем евроскептици. Напротив – трябва да участваме в промяната, в трансформацията на Европа, която се случва. А ние сякаш пропускаме, че тя се случва в момента. В момента се променя."

Защо пропускаме

"Първо – имам чувство, че на когнитивно ниво пропускаме. Водим се от едни клишета и политиците пропускат, че Европа не е Европа отпреди 15 години или 10 – която е "спряла кривите краставици" или е говорила някакви патетични слова. Сега пропуснахме среща в Букурещ – пратихме посланик..."

Темата за реформите в съдебната власт

"Там има една ревност: да не излезе, че "Прогресивна България" следват дневния ред на "Демократична България" и казват: "Не, ние ще го правим по нашия начин. Не както вие. Не с комисия да махаме охраната Пеевски – ще я махаме отделно." или "Ние ще изберем по нови наши правила избора на ВСС."

Дали наистина искат да бъде тяхното, и те да са водещите, а не следват чужд дневен ред, или всъщност искат да мимикрират, че правят промяна – това ще го разберем съвсем скоро.

Тези неща ги коментираме като негативни очаквания много отдавна. Но вече те са на власт и трябва да покажат какво всъщност ще правят. Така или иначе има обществен натиск и обществено очакване. И те не могат – с тази тема, наложена от години – да избягат от сериозна съдебна реформа. Колкото и да мимикрират – все нещо ще трябва да направят позитивно."

"Наши" и "ваши"

"Да кажем, че това ще го приемем. Въпросът е дали е целесъобразно. Те – както се вижда – нямат хора. Според едни изчисления, за да управляваш реално цялата страна, ти трябват около 3000 души. 3000 души – откъде можеш да вземеш? Една голяма част от правителството – не малка част – са бивши хора от ИТН. Министърката на енергетиката казва, че имало много тежки проблеми в това министерство и затова е уволнила шефа на БАБХ. Същата тази министърка е от 5 години заместник‑министър в същото министерство – при всякакви правителства за тези 5 години. Така че там няма публично обяснение защо нещо се прави. Няма рационалност.

Кои са "нашите", кои са "вашите", при условие че те самите нямат "свои". Това е съвсем нова формация, която тепърва се изгражда във властта.

Но със сигурност те са под голямо напрежение. Защото от една страна властта – пълната власт – ти дава, така да се каже, много широко пространство на яката около шията. От друга страна – всички погледи са вперени в теб. И ти не можеш да се оправдаеш с никого. Това с "тежкото наследство", което винаги всеки, след като започне да управлява, го прави – вече и то не върши работа, колкото и да е вярно. То може да е вярно малко, може да е вярно много – но не върши работа.

В момента ти си на власт, и след първия–втория месец вече никой няма да ти отпуска повече кредит. И според мен те бързат така – хаотично, леко припряно – защото знаят, че кредитът им на доверие е големият аванс, който имат. С него могат да изплуват с очакванията към тях, но поне до към есента ще приключи. И оттам нататък ще започне да се изпитва това обществено недоверие. Това е задължително. Всеки, който е на власт, го консумира. Много редки са изключенията това да не се случва.

Така че те затова бързат. Докато все още имат този кредит – и малко хаотично хвърлят големи обещания, после се връщат назад. Така правеха и други. ГЕРБ също беше партия, която се изгради, докато е на власт. От нищото се появиха хора, които след това изкараха и втори, и трети мандат, като се вкопаха и в местната власт.

С "Прогресивна България" ще стане същото. За тях е важно на президентските избори да се препотвърдят и след това в местната власт да пуснат корени."

"Това означава да си стабилизираш властта – да можеш да устоиш в нея по‑дълго. Особено когато си дошъл на власт като протестен вот, като едно желание за голяма промяна и за "измитане". И то на базата на персоналния рейтинг на един човек. Така беше и със Симеон, и с Бойко Борисов, така е и с Румен Радев. Всъщност всички тези хора, които изпратиха "Прогресивна България" с огромно мнозинство в парламента, го направиха заради Румен Радев.

Оттам нататък – как той ще намери 3000 човека, освен тези 130, които първо ще видим в парламента – кои са и какви са – е голяма загадка и голяма трудност. И всъщност след "непосилната лекота на управлението", която първо предстои… Мисля, че те го усещат и затова са толкова изнервени. Защото от една страна имаш много власт, от друга – можеш на всяка крачка да се спънеш в тази власт, защото все още не знаеш къде се намираш и с кого се намираш. Кои са твоите хора."